път към манастира

Просто втората страна прави повече за мен, отколкото цялата сержант Пипер, и ще те разменя Бийтълс и Magical Mystery Tour и барабан на Keith Moon за първа страна.

Толкова за предварителните изпити. „Елате заедно“ е Джон Ленън почти на върха на формата си; завъртяно, свободно-асоциативно, закачливо лирично, щипкаво и някак леко самодоволно вокално. Записан спиращ дъха (както и целият албум), с перфектен малък high-hat-tom-tom, управляван от Ринго, осигуряващ умна точка и запетая за тези зловещи шооо -Ta’s, предизборната песен на Тимъти Лиъри наистина отваря нещата по грандиозен начин.

Вокалът на Джордж, съдържащ по-малко аденоиди и повече зърнеста мелодичност на Пол от всякога, е един от многото акценти в неговия “Something”, някои от другите са по-отлична работа на барабани, изключително запомняща се линия на китара, перфектно приглушени струни и необичайно приятен мелодия. Както неговата, така и версията на Джо Кокър ще са достатъчни, докато Рей Чарлз не се захване с нея.



Пол Макартни и Рей Дейвис са единствените двама писатели в рокендрола, които биха могли да напишат „Сребърният чук на Максуел“, весело водевилско/музикално празненство, в което Пол, в рядко палаво настроение, празнува радостта от възможността да си блъска главите на всеки, който заплашва да ви събори. Пол го представя перфектно с най-скромната невинност, която можете да си представите.

Някой ден, просто за забавление, Capitol/Apple ще трябва да компилира a Пол Маккартни пее рокендрол албум, с “Long Tall Sally,” “I’m Down,” “Helter Skelter,” и най-определено, “Oh! Darling”, в който, пред страхотна китара, крещеща „ох!” и прекрасни фонови хармонии, той издава неповторимо силен, раздиращ гърлото вокал с достатъчна сила, за да нокаутира дори онези скептици, които иначе биха се оплакали от поредния трибют на Бийтъл към ерата на златните groovies.

Това, че Бийтълс могат да обединят привидно безброй музикални фрагменти и лирични рисунки в еднообразно прекрасен пакет, както направиха от втора страна, изглежда убедително свидетелство, че не, те далеч не са го загубили и не, не са спрели да опитват .

Не, напротив, тук те постигнаха най-близкото нещо досега до свободната форма на Бийтълс, сливайки по-разнообразни, интригуващи музикални и лирични идеи в парче, което представлява много повече от сбора на тези идеи.

„Here Comes the Sun“ например би изглеждало доста посредствено само по себе си, но просто гледайте как Джон и особено Пол надграждат настроението му на весело детско чудо. Като тук, в „Защото“ това дете или някой с детска невинност е поразен от най-очевидните природни явления, като синевата на небето. Сред, имайте предвид, красиви и сложни хармонии, подобни на които Бийтълс не са опитвали от “Dr. Робърт.

След това, само за момент, попадаме в „Никога не ми даваш парите си“ на Пол, което изглежда повече мечта, отколкото действително обръщение към момичето, за което мисли. Позволи ни да останем замислени само за миг, след това се пренасяме, чрез гласа на Пол „Lady Madonna“ и буги-вуги пиано на моста, към тази щастлива мисъл: „О, това магическо усещане/Няма къде да отидеш“. Цвърченето на щурците и детската песен („1-2-3-4-5-6-7/Всички добри деца отиват в рая“) ни отвеждат оттам в една мечтана песен на Джон, „Крал Слънце“, в която ние намерете го да пее за италианския пазар, думи като любов и щастлив което ни дава известна представа за усещането от тази балада, напомняща за „In My Room“.

И тогава, преди да разберем какво се е случило, ние сме навън в Англия на Джон Ленън и се срещаме с тези две човешки странности, Злият господин Горчица и Полиетиленовата Пам. Оттам можете да гледате сюрреалистична следобедна телевизионна програма, „She Came In Through the Bathroom Window“ на Пол. Отново замислени и леко меланхолични миг по-късно, ние сме в „Golden Slumbers“, от който се събуждаме от кънтящите хиляди гласове на „Carry That Weight“, малък шеговит коментар за трудовете на живота, ако изобщо е имало такъв, и оттук до реприза на темата “Money” (най-пристрастяващата мелодия и незабравими думи в албума). И накрая, перфектна епитафия за нашето посещение в света на мечтите на Бийтъл: „Любовта, която приемате, е равна на любовта, която правите...“ И само за протокола, Пол ще направи Нейно Величество своя.

Бих се поколебал да кажа всякакви нещо е невъзможно за него след слушане път към манастира първите хиляда пъти, а останалите не изостават. За мен те са равни, но все пак ненадминати.